ДАЙ МИ ШАНС!
Разкъсваш ме бавно на парчета ти
и всяка част от тялото ми уморяваш.
Стига вече! Нямам сили! СПРИ!
Кажи ми колко да те умолявам?!
Грешката си много късно осъзнах
и силно съжалявам, че те раних.
Обичам те! Нима това е грях?!
Нима някой за това ще ме вини?!
Казваш, че без мене можеш да жевееш,
че без мене и със мене - все ти едно.
Ала кажи ми нощем дали ще успееш ...