Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.
Сама заших тъгата си стаена,
сама, за да не те очаквам,
и никога не ще прошепна с думи
колко съм сама и примирена.
Защото само след потоп се помни
как живи бяха още ветровете,
защото ти, любов, макар несбъдна
пак ще си в мен, дори след дъждовете. ...