Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.
Ще бъда нежен като вятър,
с целувки мили ще те храня,
спектакли като от театър
за сърцето твое ще представя.
Ще бъда ангел в съня ти
и двама, загърнати в бяло,
ще танцуваме, а любов ще кънти,
оплаквайки време закъсняло.
Ще бъда скритият вопъл,
гаснещ бавно в сърцата.
Ще те галя с дъха ми топъл
и жално ще проклинаме съдбата.
Време от Бога ще измолим,
минало, забравено и ние,
да пробва да ни върне
щастие, а болка да измие.
© Веселин Джуров Всички права запазени