Навън вали, а ти - затваряш се в себе си.
Притъпяваш болката и самотата си с
дива музика, бясна разходка с колата из града.
Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?"
Слънце се опитва да проникне
сред тъмните капчици дъжд,
да те стопли и ощастливи.
Но ти не позволяваш. Отхвърляш го.
Страхуваш се, че допуснеш ли го,
ще се привържеш и страдаш.
Затова продължаваш да живееш
в собствения си мрак. ...