Даже не помня щастлива ли бях преди да те срещна. За тебе ли толкова дълго копнях и хранех надежда? Е, случи се... Късно ли? Може би ,,да''? Но все пак се случи. Усетих. Изпълни света ми със чудеса. До гроб ще те нося в сърцето! Аз те пускам свободно. На воля. Със вятъра. Не разпитвай дали съм сама. Затова те оставям. По въздуха някъде. Под откритото черно небе. Ти се носиш в простора. Край мене. Навсякъде. Нажежаваш кръга от звезди. И умело отваряш отдавна заключени и недишащи вече мечти...
Недей да пречупваш душата на две. Недей я нарежда. За пъзел са нужни две здрави ръце и мнооооого надежда!
"Ти се носиш в простора.
Край мене.
Навсякъде.
Нажежаваш кръга от звезди.
И умело отваряш отдавна заключени
и недишащи вече мечти..."-а на мен това наааййй-много ми хареса!!!
Ани, до
"Под откритото черно небе."
стихът ти е екстра, но според мен това небе може да е небеса, а има и други места, на които заслужава да стане по-добре.
Поздрав.
"Е, случи се...
Късно ли?
Може би ,,да''?"- и при мен така се случи, но важна е НАДЕЖДАТА-вярвай и ще се случат чудеса -нали! Хубав стих,Ани-зареди ме положително!Поздравче!
"Ти се носиш в простора.
Край мене.
Навсякъде.
Нажежаваш кръга от звезди.
И умело отваряш отдавна заключени
и недишащи вече мечти..."
Възхити ме!
Любов!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.