Дайте ми обич, такава, каквато помни само жаркото, слънчево лято! Дайте ми сълзи, които отмиват от болка сърцето! Аз ще ви дам надежда в позлата, копнежна и нежна като отплата. Аз ще ви дам лъч от усмивка, която да топли и да покрива, болки, тревоги... Слънцето бавно на запад захожда, постеля за отдих намира, птичките свили гнезда се прибират. Само душата път не намира... Защото някъде далече в нощта плаче самотна, друга душа.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.