Далеч от дома
Далеч от дома
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях!
Боли ме, че съм толкова далече!
Боли ме, че не съм до теб сега!
Боли ме, че съдбата ме обрече
да съм далеч от теб, и от дома!
Чужбината не става дом, така е!
Чужбината е някаква мечта!
Горчи тук хлябът! Истина това е!
Тук горчи дори и захарта!
Мамо, как си ти? Това кажи ми!
Как я караш да си сам-сама?
Ако можеш, мамо, ти прости ми?
След време ще се върна у дома!
Много искам пак да те прегърна
и да стопля твоите ръце!
В скитници животът ни превърна!
Без дом, далеч от твоето сърце!
Моля се дано да ме дочакаш!
Аз нямах избор! Разбери това!
От много дълго време само чакам
да тръгна, вкъщи да се прибера!
Чужбината не става дом, така е!
Чужбината е розова мечта!
Горчи тук хлябът! Истина това е!
Тук горчи дори и захарта!
15.04.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления за хубавия стих!
-
Вчера сутринта, за начало на деня, ме разсмя едно стихотворение на Мислителя... Тази сутрин ме разплака това... Страхотно, страхотно стихотворение!
-
Силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
