Далеч от прозаичното
Животът ни често скучен, прозаичен.
Едно и също правим всеки божи ден.
Понякога се случва да е по-различен,
с храна духовна щом е надарен.
От нея на сърцето става сладко,
а на душата – приятно и леко.
От ежедневието прозаично, жалко
духът ни литва смело надалеко.
Полита като птица лекокрила.
Полита на крилете на мечтата.
В изкуството духът ни черпи сила.
В изкуството той дири красотата.
© Мария Събева Всички права запазени