Далече, далече -
мечтата ми остана там.
Усмивката я няма вече
и гоня те, но пак съм сам…
Да тръгна се страхувам,
да остана- няма как,
в море от спомени да плувам
или да тичам подир следващия влак?
Към гарата пристъпвам,
където чакахме се с теб.
Усмихвам се, а след това въздъхвам-
часовникът отмерва все напред.
За миг времето ни изпревари,
усетих плахо сладкия парфюм
обърнах се да те погаля
уви, направих го наум...
Избрахме път по-лесен
или надежда не остана?
По говорителя звучи позната песен,
но танцът тази нощ не е за двама.
© Мартин Димитров Всички права запазени