Далече е сърцето ми, на изток,
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло
и болката в очите се разлива,
а как копнея да се чувствам цяла,
твойта недостатъчност убива…
Все повече намразвам календара!
Обрича ме на глухите недели…
Как искам малко време да открадна -
от миналото, дето с теб сме били ...