Далечен бряг и мирис на море,
отиде си поредното ни лято.
От него малко топлина си взех
и сили да започна отначало.
Не беше лято като другите лета -
това ми се видя безкрайно, диво.
Една любов, море, и път с луна...
Дъждовно, но отчайващо красиво!
Навярно чувството дължа на теб,
а есента във вените ми леко влива
красива болка, недопят куплет,
и тихото ти: "с теб се чувствам жива"!
Лъжа ли е - морето, любовта,
изхвърлените от вълните страсти?
Лъжа ли беше нашата луна,
или пък беше моето причастие...
Обичай ме! Ще дойде друг сезон
и още толкова лета ще има.
Една надежда има своя дом
в сърцето ти - дано остане жива!
© Йордан Всички права запазени