yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
24.01.2017 г., 11:47 ч.

Далечен изгрев 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
373 0 5

Не се събуждаш два пъти в ранно утро.

Очи отворил - една е първата зора.

Един е изгревът и залезът е сам.

И вярата в доброто е една..

Само в прегръдките на умиращата тръпка

долавяш колко много са лъжите.

Една е и моята душа,

а някога прекрасен  лъч в нея спря.

Помни, макар

че много ме боли, аз веднъж греша..

Не тъжа,

малката пътека с бурен е покрита.

И този лъч остава в тъмнина.

Не тъжа,

че сърцето ми тупти само.

И твоят ритъм в живота някъде потъна.

А може би това е по-добро.

Защото в спомена с длани ще рисувам

болката на моя изгрев

и разнищената дреха в залеза на твоя ден.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??