От ъгъла на твойта тишина
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже и в стенания!
Във въздуха без твоя дъх
смразяващ студ носа ми реже,
по кожата ми - смъртен мъх
пониква... та какво съм аз без тебе!
Едно далечно стръкче от трев а-
потрепващо във всеки порив
на търсещият себе си, на вятъра...
или пък може би от твоя поглед.
© Тони Колев Всички права запазени