17.01.2021 г., 22:39 ч.  

Далечен спомен 

  Поезия » Любовна
719 2 7

Любовта ми се превърна в спомен,  

скъсан лист хартия, отесняла дреха,  

самотното дърво на онзи хълм неравен,  

скрит сред сенките на нищото.  

 

Момина сълза през пролетта повехнала, 

капка дъжд, вляла се в реките на очите,  

безпътието във пътя и онзи огнен вопъл,  

който със години съм потискала... 

 

Картината, донесла сивотата в дните,  

гръмотевица, изпратена от слънцето.  

А ти бе хищникът, убиецът на пеперудите. 

Тъгата, пропълзяла сред асмата на живота ми.  

 

Лунните лъчи, докоснали се до илюзията 

с багрите на многоточията и думите. 

И някъде в мълчанията - свещта угасна,  

а любовта ми се превърна в спомен...  

от далечните...  

 

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??