Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25.11.2006 г., 11:16 ч.

Далечната звезда 

  Поезия
645 0 4
Taзи нощ в небето, звездици не блестят.
А исках, да зърна с поглед, поне една.
Видях я как проблесна  в светлина,
протегнах си ръката... а тя като стрела,
заби се във гръдтта ми. И заболя...
Просторът тъмен  над мен  се залюля.
Завиха тъжно ветровете,  не милваха,
а късаха плътта... Небето, като птица бяла,
обгърна ме с крила. И полетях...
от пепел жар, засвети във душата ми.
Онази там... далечната звезда, сега е тя...
и свети на небето, когато някому е тъжно.
Разказва притчи за живот, изпълнен със любов.
Когато ти е тъжно, поспри и нея погледни, 
ще те посипе с нежното вълшебство,
очите ти да бъдат  влюбени.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??