Далечните светли панелни прозорци
бродират с лъчи по лицето на мрака,
задават ти куп неудобни въпроси,
напомнят, че някой не спи, а те чака.
Примамват със спомен за ласка уютна,
за дъх на канела и прани пердета,
за топла усмивка, която, нечуто,
завиваше нощем и теб и детето.
Далечният светъл прозорец панелен
греха изличава от твоите мисли
и все те привлича с дъха си канелен,
и с женска любов - прозаична и чиста.