Дали в очите пълни със сълзи
се взира самотата?
Дали без грях виновна е била
душата?
Без грях дали светът ни
би живял!?
Без грях едва ли някой,
любовта я би разбрал.
Дали тогава бихме жертвали,
и слава и копнеж?
Илюзия от фалш креслива...
Или ще отхвърлим любовта?
Когато тя е най щаслива!
Дали в очите пълни със сълзи,
надеждата врати отваря?
Или свикнал си със самотата
си лъжлива!
© Ангел Всички права запазени