Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
8.09.2021 г., 23:45 ч.  

Нищо 

  Поезия
686 13 26

Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.

Щом с времето намразих любовта

възможно ли е да обичам някак?

Преструвам се на себе си и пак,

повярвала в поредната си роля,

завивам се под тягостния мрак

и цяла нощ за утрото се моля.

Мечтаех си да бъдеш адски сам,

защото самотата ме изгаря.

Написах те – банален мой роман,

а после загасих на теб цигара.

Запалих те. Забравих те? Не съм!

Каквото и да правя, сам се пишеш

по мислите ми и по моя сън,

по начина, по който в мене дишаш.

Намерил си подслон в една душа,

която се е свила в тъмен ъгъл.

Не мога никак да я утеша

за всеки път, когато си я лъгал.

Намразих любовта, защото аз

повярвах, че сама ще я напиша

и после съчиних от “тебе”  “нас”,

а тя си тръгна без да каже нищо.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дени, прекрасен стих!
  • Благодаря, Роска!
  • Преструвам се на себе си и пак,
    повярвала в поредната си роля,
    завивам се под тягостния мрак
    и цяла нощ за утрото се моля.
    Страхотна си! 🌹
  • Благодаря от ❤️ на всички!
  • 🌺🌺🌺 Силно!
  • Пак тъжно...Стана ми и на мен такова, Дени, и реших да те зарадвам...Изпращам ти на пощата няколко идеи, вземи да нарисуваш нещо от тях и следващия стих ще бъде усмихнат като теб, самата!
  • Трябва да продължиш напред, забрави и махни всичко което ти напомня.
  • "Каквото и да правя, сам се пишеш..."
    Това е онази любов, която никога не си отива.
    Разтърсващ стих...
  • Благодаря ви
  • Нищото се оказва все пак нещо! Поздравления!
  • Много силен стих, особено края! Поздравления, Дени!
  • Благодаря, Дани!
  • Браво, Дени!
    Намерил си подслон в една душа,
    която се е свила в тъмен ъгъл.
    Не мога никак да я утеша
    за всеки път, когато си я лъгал.
    Намразих любовта, защото аз
    повярвах, че сама ще я напиша
    и после съчиних от “тебе” “нас”,
    а тя си тръгна без да каже нищо.
  • Благодаря, Смути
  • Интересна идея си пресътворила, хареса ми.
  • Благодаря, Краси, за звездичката. Благодаря на вас, приятели. За мен е удоволствие да сте тук! Прегръдки.
  • Щом и нищото е със звезда...
    Много ми хареса!
  • Чудесно е!
  • Ех, Деничке - Зорничке... Права е Вики.
  • Е, добре, биваше ли да ми пръснеш всичките мисли в различни посоки, рано сутринта!? Голяма си!
  • "Проклинам те от няколко лета." - няма забравяне, а?!
  • Ако мога от моята обич да ти дам
    и сърцето ти да лумне от любов,
    която ти подарявам, макар да знам,
    подареното, остава само спомен!

    Натъжи ме!
  • Сърцето ти бушува като разгневена морска пяна.
  • Каквото и да правя, сам се пишеш
    по мислите ми и по моя сън,.. Наистина има провидение или по-скоро причина за сътвореното. Много често всъщност нищото е събрало всичко и му е толкова трудно да се изрази, защото както черното поглъща всичко, когато е осветено, то бялото пропуска всичко, а светът не е черно-бял.. странно го коментирах, но това усетих.
  • Прекрасно е!
  • Дени, отново разтърсваща поезия!♥️
    Май всички съчиняваме едни и същи неща, че се учим и да си вярваме!😄
Предложения
: ??:??