Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак,
повярвала в поредната си роля,
завивам се под тягостния мрак
и цяла нощ за утрото се моля.
Мечтаех си да бъдеш адски сам,
защото самотата ме изгаря.
Написах те – банален мой роман,
а после загасих на теб цигара. ...