Търся лика ти сред тълпите от хора,
но щом те видя свеждам поглед мълчалив.
Желая да да чувствам нежната ти плът,
но потърсиш ли ме, обръщам ти гръб.

Защо едновременно те обичам и мразя?
Защо сърцето до болка крещи?
Защо те търся, а после бягам от тебе?
Защо за мен си огън, който ме гори?

Защо, когато в живота ми навлезе някой,
аз тайно се моля да прилича на теб?
Защо когато ме обичат истински,
в миг превръщам се във лед?

Защо съм неспособна тебе да забравя?
Да забравя устните ти, твоите нежни ръце,
да забравя как се обичахме,
как в жарава изгаряше мойто сърце.

Да забравя, че те срешнах и обикнах,
да забравя колко важен за мене си ти.
Да забравя всичко! Всичко! Всичко!
Дали тогава болката ще отехти...?

Дали тогава ще се чувствам по-свободна?
Дали ще мога да забравя твоя зов?
Дали завинаги ще нося спомена
за  неизживяната докрай любов?