17.06.2007 г., 13:15 ч.

Дали 

  Поезия
636 0 9
 

Ако те пусна да си идеш,

обич моя,

най-много да забравя

как се случват звездопади

между четири стени.


Как устните се раждат в жажда

за онзи вик от луда нежност.

Най-много да забравя,

обич моя,

как ме прегръщаше небе.


Ако се случиш,

обич моя,

а утре се разминем с теб,

най-много да забравя 

как се умира...


От обичане.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??