Slav (Слав)
6 79
3.06.2005 г., 21:05 ч.

Дали 

  Поезия
1213 0 6
Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...

Вън вървят безлични хора,
лутам се като във филм
и не искам да се боря
с тази болка, нелюбим...

Мигове безкрайни точат,
остри са като игли,
остриета се забиват,
във сърцето ми...боли.

А не искам да избягам,
искам само да съм с теб.
Със усмивка да те чакам,
сподели деня със мен.

© Слав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми!/6/
  • хей, благодаря, Matussael! написах го на един дъх наистина и просто исках да го споделя. благодаря за анализа - аз мисля, че по-скоро последния стих нарушава ритъма (за него не ми стигна въздуха )
  • Много искрено и интересно твое стихотворение. Хубавото е, че се стремиш към нетрадиционността (както в изказа, така и в римата). Може би интуитивно си намерил и пътечка към звукописа (това твърде често повтарящо се "б". Като слабост бих посочил наистина нарушаването на ритъма в първия стих и може би недотам избистрената тема (изглежда под влияние на силните чувства )
  • lol
    добре, благодаря
  • Имаш проблеми с ритъма,иначе е добро.Добре е , че през ред почти във всеки стих са равен брой срички,но има още работа
  • не бъдете сурови - написах го за няколко минути докато четох "Тихи стъпки" на HeCPaBHuMa (id=1735).

    състоянието на пациента е тежко, диагнозата ....





Предложения
: ??:??