Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода
се срещна с мъката и с пода.
Блести стъклото на морала –
но ти нима не си разбрала,
че за доброто трябва сила,
когато си се устремила
към колелото на живота,
защото в битката със злото
не можеш с китка да спечелиш...
 

Не ще намериш ти това,
което търсиш през деня –
и през нощта ще се откажеш.
Душата своя ще накажеш
и ще размажеш всеки блян!
Светът ни, светъл и голям,
за теб ще бъде разпилян
в недрата мрачни на всемира.
Слова юначни ли бродирам?
Денят трепти, а аз и ти
като сълзи сме полетели
и птичи трели ни красят.
Дали е дълъг този път?...