Дали е грях или наркоза - нашата любов гори?
По тъжни улици и тротоари събираме своите сълзи.
И някак неугледен, грозен светът присмива ни се и горчи.
Реликва свята, хляб насъщен, а душата ни от болките кърви...
Кърви душата от реалност в този свят коварен и жесток.
Къде са миговете святи на споделената любов?
Потъвам в мрак на съзвучия - от песни, стихове и цветове,
и само багрите в стъклата рисуват женските ми свят и зов...
Обичам ручеите и морето, обичам теб - едно момче,
по пясък с хиляди въпроси, и вятъра и твоя стих...
Обичам топлата прегръдка, обичам залезите, вечерта,
и пейката такава същата, сбъднала мечти и грях.
Къде си, топло лято, южно, къде си, мое слънчево море?
Сега съм тук при тебе същата - момиче с нежност на дете.
Сега съм твоята принцеса, кралицата на любовта
и търся в теб едно съзвучие от музика и нежност, ветрове...
Обичам те, до болка наранена. Обичам те - крещи нощта.
Такава съм понякога самотна, понякога съм въздух и вода...
24.02.2011г.
Галина Москова
© Галина Москова Всички права запазени