Дали е орисия без рана да боли?
да гледаш и не виждаш, сърцето да кърви?
От чужди грехове така да ти тежи,
и тайните им бавно да те давят,
безчувствен на течението си се оставил,
забравил дните, дори не ги броиш.
Без време от живота ти си тръгнал
любим човек, и люта зима ли е
или е зноен пек, е все едно: вървиш,
превит на две, и стъпки не броиш –
дали мираж е хоризонтът? Ще разбереш,
когато го преминеш, и зад гърба ти ...