7.10.2009 г., 13:03 ч.

Дали е така 

  Поезия » Бели стихове
563 0 5

Ще те боли. От разминаване.

И в звуците ще чуваш мен.

Ще тръгваш, просто заминаване

и стъпките са част от мен.

Ще любиш пак и пак

или си мислиш, че така е...

Поредната лъжа, сам знаеш -

ти мене виждаш в тоз момент.

Ще страдаш, обяснимо е...

вината идва след това.

На мъж се правиш всеки ден,

а всъщност си нещастник -

продал се на плътта.

Поредно питие...

звезди без блясък...

избягал от дома...

Пропуснал май си нещо?

Не знаем колко ни остава,

то, времето, е във безвремие...

Но с тези мисли аз ти казвам:

-Спри да грешиш!

-Не ни остава време!

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??