От тичане се разраниха нозете ми,
да бягам след абсурдни копнежи.
Да обича умори се вече сърцето ми,
само едничка самотата е в него.
Ще отрежа мечтите си - бели крила,
а вместо тях ще нося черна носия.
Не искам химери и влюбени тежки слова,
не искам страст, огън, нито магия!
Ще превърна в храм душата си бяла,
единствено нея успях да спася.
Без крилата си аз пак ще съм цяла,
но дали това е животът? Дали е това?...