Виждаме се само отдалече,
аз съм тук, а той е там,
омръзна ми да крия вече,
не знам дали да му призная...
Обичам го от много време,
за него мисля нощ и ден,
не знам признанието, как ще го приеме,
а може би и той е влюбен в мен!
Почти не си говорим ние,
но с поглед, често се засичаме,
чувствата към мен, дали и той не крие,
дали и двамата не се обичаме?
Често ме поглежда много нежно,
и аз го гледам, не отричам,
стана вече много неизбежно,
ще му кажа, колко го обичам
© Виктория Йолова Всички права запазени