Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото,
да сътворим един измислен рай -
два силуета, пламъци в огнището,
любов - красива приказка без край?
Дали ще можем днес по пълнолуние
да се прегърнем сред поле от мак
и щом страстта е някакво безумие,
дали ще можем да обезумеем пак?