Няма вече за кого стихотворения да пиша, нямам вече чувства, които да опиша. Няма за кого да съществувам и вече от нищо не се вълнувам. Останах само аз стихотворение да пиша в този късен час, и за какво го пиша, аз не знам, като няма на кого да го предам. Няма я вече оная, за която ден и нощ мечтая. Няма я вече оная, която влюбен в нея бях, когато с поглед нежен ме плени и накара моето сърце да си въобрази, че любовта съществува, ... че сърцето ми вълнува. Защо всичко на този свят е една скапана лъжа, питам се къде е рая на Господа сега. Защо сам не слезе на земята и да види как стоят нещата, да види има ли надежда, към която човека да поглежда, да го питам къде е любовта, която щяла да спаси света, да види, че нищо не е останало на този свят, че всъщност това не е земята, а същински ад. Да видим ще може ли от ада... рай да направи, или отново земята в лъжи ще се удави, в които отново всеки ще повярва и без това на човека малко му трябва, и той отново ще мисли, че е щастлив в този скапан свят лъжлив. Докога ли това ще се повтаря и кога ще дойде на земята рая? |
© Наско Всички права запазени