Дали обичам те? Не знам!
Все си мисля, все се уверявам,
все се карам да повярвам,
че си някаква прищявка,
че е само миг, пък може би игра.
И ако е така защо ли ден след ден
мисълта за теб не ме оставя.
Защо ли мисля все за тебе,
за твоите очи, ръце и устни...
Искам аз да те забравя, но не мога!
Кажи: защо? Защо ли? И това не знам.
Какво направи с мен, кажи какво?
Дали е някаква магия,
на любовта или пък твоя?
Каквото и да е,о, моля ти се –стига!
Отново искам да съм господар
на своята душа, на мойте мисли.
Искам вечер да заспивам
и да сънувам тучните поля,
а не твоите ръце или твойте устни.
Искам отново да се рея
надалече с мойта мисъл,
да потъвам в бездънното море
или да летя в безкрайния простор,
а не, тя все при тебе да долита,
всеки час, минута и секунда, всеки миг
все за тебе да бленува.
Моля ти се – стига! Искам свобода!
А не да бъда жалък роб на нея,
дали прещявка, дали любов,
не знам! Но каквото и да е, о моля те,
освободи ме от мислълта за теб!
© Пламена Огнянова Всички права запазени