21.01.2014 г., 22:47 ч.

Дали не сънувам 

  Поезия » Гражданска
1615 2 17

 

 

 

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!

Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата". 

Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.

Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.

Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................

Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706

 

 

© Куш Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси Танчева, то май е късно и за замисляне. Вече имаме ефекта на снежната топка.
    Гери Тодорова, грозна е. То хубаво да се пише само възвишена поезия - артистична, метрична, мелодична, метафорична, пълна с новоизмислени думи, съчетани по несъчетаеми начини, макар силно да тангира със снобизма и нарцистизма, но реалността изисква един опростен изказ, разбираем и въздействащ.
    Валяк, ти разбираш всичко.
    Ясене, и ние като старите евреи започнахме да се озъртаме за месия, но до сега бяха все ментета.
    Джиджи, хич не ми пука, мойто момиче. Никак.
    Благодаря, Даниела!
    Сотире, в нито един момент не е било сатирично, дори в началото, но тъй като не е трагично, да кажем че е умерено меланхолично.
    Радке, тя тая действителност не стана за един ден, а постепенно докато се мразехме по площадите.
    Ади, само толкова ли? Очаквах по-големи похвали.
  • Сива Българска действителност. поздравления!
  • Според мен стихотворението и започнато като сатирично, после изведнъж се е обърнало.
    Изразът "и може дори да не лафят на български." го издава, и същевременно никак не е красив.
    Иначе, да, идеята ще ви скъса сърцето, както и изпълнението.
  • Точната диагноза! Сърдечни поздравления!
  • Много истинско и все по-актуално.
    Но пътят не е еднопосочен.
    Всяко поколение ражда своите герои и сред нас се въздига нов спасител.
    Убеден съм в това.
  • Куш, така е приятелю! Когато няма място за истинска метрична поезия с цветя, треви и звезди, трябва да се тупаме по джобовете дали можем да си купим щастие! Поздрави за силния стих!
  • Тъжно, но факт...
    Грозната истина!
  • Много точно си представил тъжната ни действителност.
    Силно въздействаща творба, която дано да накара повече хора да се замислят...
  • Темата е тъжна, Куш и актуална. Демографската криза добива огромни размери. Харесах стиха, браво!
  • Елена, никога не съм предполагал, че ще стана свидетел на самоубийството на народа ми. Безумие и омраза, това виждам навсякъде, дори и тоя сайт за жалост.
  • Преживявам го всеки ден...
    Разплака ме, Куш...
    За съжаление май нищо не може да се направи... не и моето поколение...
    Много хубав стих!!!
    Благодаря ти, за което... и за човещината в теб!!!
    БЪДИ!
  • Мани, корав мъж съм, но ми се плаче. Като видя село с изоставини къщи и бурени които вече са ги стиснали като октоподи...и сърцето ми са свива.
  • Отдавна зад блока не щъкат дечица,
    единствено котки кръстосват терена.
    На старата пейка самотна женица
    с треперещи пръсти държи джиесема.

    Куш, това го заби право в сърцето ми! Тъжен ден се очертава...
  • И какво ще правим, Румяна с тоя сън наяве. За сега май само се тюхкаме.
  • Не, не сънуваш!Това е!Много добре казано!
  • Людмиле, свива ми се сърцето за всеки, който стяга куфарите. Много ми е мъчно. Язък за хубавата държава. Сдобихме се с "демокрация", но цената очевидно не си заслужава.
  • Откъснати парчета мрачна, до болка позната реалност. И трябваше да дойде предпоследния куплет, който бръкнал дълбоко в душата, обедини всички и даде истинското звучене на Цялото...
Предложения
: ??:??