Дали разбра, че най-накрая
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира
и тази смърт е някак си почти,
но аз живота си пред теб избирам,
тъй както своя си избрала ти...
Кога ще разбереш, че най-накрая
не съм герой от хубавите приказки?
За мене вместо да мечтаеш,
аз щях да ти се сбъдна истински.
Увѝ, затвори ме в копнежа си,
а те умират, като сънища.
И цялата събрана нежност
за теб е минало без бъдеще.
Ти всъщност не разбра освен, че края
дойде, но не, очаквано - щастлив!
Във друг живот ще ме познаеш,
но само в този ще съм жив...
Психопат.
Danny Diester
05.12. 2021
© Данаил Антонов Всички права запазени