След допирите ни опасни
и след пулсиращите ни мисли
потапяме се безкрайно страстни
готови за нови искри...
След пламналите ни погледи
и след претопените ни сълзи
изгубваме се за околните
и утихваме там някъде настрани...
След последните ни изблици
и след любимите ни тишини
настаняваме се в сънища розови
и изплуваме наново в утринни...
Дали ще има утре Слънце
или ще са дъждовни тишини
ще изгаряме от страст само с погледи
и само дъждът ще може да ни укроти...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Година и половина не съм влизала в този сайт и сега разглеждам назад коментарите.