знаеш ли, не знам.
Уморено крача през просото на дните,
на чужди влакове се качвам,
на пусти гари слизам
и на парчета се разкъсвам,
а мислите ми се разпръсват.
Като неспокойната планета Икар,
във орбита не влязла още,
ту се опарвам, ту измръзвам
и чужди пътища пресичам.
А ти си още толкоз бяла
и недокосната от дните,
като единственото си начало,
незнам, дали ще трябва
да те чакам.
(c) Владимир Гюров
© Владимир Гюров Всички права запазени