От градушката все се боим,
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.
А щом почувстваме топлина,
забиваме нокти и зъби
и чакаме пак светлина -
да пораснат отровните гъби.
Тогава удря ни гръм,
забравяме клетвите люти,
вече нямаме капчица срам,
за да бъдат думите чути. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация