Мисли отключиха минало време,
копнеж се измъкна тайно от там,
моята същност престана да дреме
и мостът от чувства протегна се сам.
Зад ъгъла тъмен спомен надникна,
желание скрито в кръвта закипя,
бисерен ручей в очите ми бликна,
сърцето ми лудо пак затуптя.
Понесе се, сякаш е лъч в тъмнината,
прониза я, търсещ теб във нощта,
сякаш е писък, раздрал тишината,
откъснал се с болка от мойта душа.
Там, през прозореца в тихата стая,
гледаш във тъмното, свъсил лице,
нещо проблесна, сякаш те смая,
дали ти напомних, че имаш сърце?
© Евгения Георгиева Всички права запазени