Дали защото вън вали
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи…
Каква е тая пустота?
Притиска моята душа…
Откривам твоите следи,
а времето мълчи, мълчи.
Какви са тези светлини?
Сърцето ми докосна ти.
Светът ми се преобрази.
Открадна моите мечти…
Дали защото няма път,
а спомените още спят,
дали защото вън вали,
душата все така боли…
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени