В подземия мрачни на призрачна кула,
там дето громяла скалистия бряг
в бурните нощи стихията луда,
зазидана бùла девойка една,
принцеса Даная – невинна душа.
Злодеят, зазидал прекрасната дева
бил царят на Аргос, баща ù любим.
Оракулът – жрица Пития – от Делфи
предсказал ужасна и позорна съдба –
смъртта на баща ù – от нейния син.
Усърдно зазиждали всички отвори,
от малко прозорче до сетна врата
и всяка пролука до светли простори –
пробуждащи радост, надежди - мечта,
да тънат и гаснат във вечна тъма.
Въздишки и стонове тъжни неясно
звучали в безлунната, призрачна нощ
и после в мъглите студени безгласно
шептели и глъхнели тихо в немòщ.
Заглъхвала кулата мрачна от бронз.
Но процеп единствен забравен останал,
от дето проникна окото на Зевс.
И с поглед снагата красива погалил
той със похотлива несдържана страст
и казал омаян от форми и чар:
„Девойко, на мене се пада по право
аз първи да вкуся от сладкия плод.
Момиче, разбираш ти моето право
да властвам над всичко, но своя живот
за тебе да жертвам аз днес съм готов.
Защо ми е мене живот безконечен
щом вечно ще страдам без твойта любов!
Защо ми са сини, бездънни простори,
небето, земята и звезден покров
щом глуха оставаш за моята любов!
Не трябват ми мене несметни богатства:
лъчисти сапфири, златист тюркоаз,
брилянти безценни и воля да властвам
над всички и всичко щом нямам те аз,
щом като нещастен ще бъда тогаз!
Кълна се в твоята хубост неземна,
във кръшния, гъвкав и прелестен стан,
в земята, небето и дъгата вълшебна
ще сбъдна навеки най–светлия блян,
ще стенеш в наслада от ласкава длан!
Вълшебно ще галя със нежност снагата
и щедро със златния пролетен дъжд
ще милвам косите, очите – бедрата
с любов ще заченем ний нашият син,
синът ни обичан, велик и любим.
Кълна се в Олимп до престола безсмъртна
от дясно на мене навèк ще стоиш
безкрайно прекрасна, красива, неземна –
създание нежно ще ярко пламтиш,
рубинена младост във теб ще трепти...
Кълна се, от морските цветни градини,
любима, единствено само за теб,
от тихи лагуни сребристи – красиви,
събрал бих ти чуден, прекрасен букет,
букет от корали и бисер безчет”...
Така Гръмовержецът шепнел е мило
и ръсел Даная със златния дъжд.
И всичко предсказано сбъднато било,
родила Даная най–храбрия мъж,
прославен с геройства на шир и надлъж...
Неволно на дядо си станал убиец
Персей и на злото навред по света.
Горгона Медуза – жесток кръвопиец,
чудовище страшно със змийки коса
посякъл с без милост и твърда ръка...
12.10.2013 г.
© Христо Оджаков Всички права запазени