13.06.2007 г., 23:35 ч.

ДАНТЕЛЕНАТА ЛУНА 

  Поезия
630 0 9
Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.
Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна.
Кротко от листа гледа
парче от мойта душа,
разношрифтово бледа
като дантелена луна...
Вплетени са въпроси
на една бедна страна.
Ехото кресливо ги носи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??