ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
4.01.2007 г., 12:19 ч.

ДАР ОТ СЪДБАТА  

  Поезия
894 0 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 

На празника получих нечакана 

покана по телефона си аз.

Снимката видях и останах

потънал в спомени и захлас.

После се срещнахме двама,

не един прекарахме час.

Времето спря без закана

и любовта бе само с нас.


Много не се бе променила,

а когато в страната дошла

обичта да си спомни решила

и по начин такъв “позвъня”.

Никъде възрастта не личеше,

момичета й биха завидили.

Останала си бе същата –

годините я бяха подминали.

 

Нежна, все така се срамуваше,

забравила за опита свой.

Отново за ласки жадуваше

и с тялото излъчваше зной.

Тръпнеше, очите притворила,

на ласките потънала в свят.

Не очаквах празника този  

и на съдбата дарa богат.

Часовете бързо отминаха

и не забелязах кога,

тя от обич реши да остави

на врата ми своя следа.


А след минутите на забрава

изненада й поднесох тогава.

На един от листата позна се

и не запита за другите,

само звънко разсмя се  -  

знаеше си добре “чудото”!


След два дни тя отлетя,

следвайки свойта съдба,  
дарила на мен спомен

за нея и Любовта.  

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??