20.02.2009 г., 7:02 ч.

Дарба 

  Поезия
621 0 0
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.

Сякаш геният щом се ражда
орисан да живее в нищета,
ореол пред себе си изгражда,
търсещ върховна висота.

При появата си възхита среща,
както и на лоши похотта,
но искреността със сърцето се усеща
като след себе си остави незатихваща следа.

Следа останала дълбоко в мен,
на която често се уповавам,
за да следвам образа брилянтен и нетленен
на гения, пред който се прекланям!!!

Посветено на личностите, от които се възхищавам...

© Нели Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??