Мрак, тишина. Две кукли във нощта.
Едната... ни жива, ни мъртва.
Другата стиска със малка ръка,
във ъгъла пак я замъква.
Толкова тъжно. Тъй малка е тя,
а толкова болка понася.
Без дом е сиротна, без майка, баща,
сънят я дори не отнася.
Нощта е студена. Студът я яде.
Сълзите горещи я топлят.
Какво е виновно туй малко дете,
че всички в живота я хапят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация