14.02.2012 г., 10:02 ч.

Даровете на съдбата 

  Поезия
712 0 3

Съдба жестока, непокорна,
оказа се и ти лъжлива;
ласкаеше ме, бе със мен гальовна -  
сега убиваш ме с все сила.

Отричаш туй що си обещала,
сърцето караш да боли.
До вчера радвах се на туй що бе ми дала.
Свърши се - сега е време за сълзи!

Тъй щедро живот ми подари
всичко даваше за щастието мое,
отминаваха ме болки и беди -
за да се стоварят наведнъж отгоре.

Даровете твои аз приех
и радвах се, че си благосклонна,
като на кумир във теб се клех;
сега довърши ме - дано си ти доволна.

Съдба жестока, тъй подмолна,
оказа се и ти лъжкиня
погуби ме, но пак си недоволна - 
ще си отдъхнеш, но когато си замина.

                                                     О’ Донован

© Пламен Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Относно стила в стиховете - бих искал да видя в тях и метафори, сравнения, образи, - опитай в следващите стихотворения. Търси разнобразието на формата, завладявай нови територии.Постепенно. рисувай в стиховете, както го правиш с ръка.
  • Браво, сериозно и хубаво!Но изпитанията на съдбата са прикрита благодат - както е казал Оскар Уайлд.
  • Prekrasno napisana tvorba.No az ti pojelavam da pobedish tazi sidba- Bori se !
Предложения
: ??:??