5.05.2007 г., 21:05 ч.
Давай, махай се!
870
0
3
Съсипваш ми живота.
Така и не разбра.
Не спирам аз да плача
и ти единствен носиш за това вина.
Обиди ме - не ще забравя аз това.
Удари ме - не ще го никога простя.
Намразих те
и ти единствен си виновен за това.
Давай, махай се!
Не искам да те виждам вече никога.
За мене ти боклук си,
а някога ми бе баща.
За мене ти не струваш,
а преди години беше всичко на света.
От думите ми ще те заболи, нали?
Или толкова безчувствен си,
че нищо не би могло да те рани.
Е, дано боли те!
Дано страдаш ти,
дано усетиш поне частица
от болката, която ти ми причини.
Така и не разбра.
Не спирам аз да плача
и ти единствен носиш за това вина.
Обиди ме - не ще забравя аз това.
Удари ме - не ще го никога простя.
Намразих те
и ти единствен си виновен за това.
Давай, махай се!
Не искам да те виждам вече никога.
За мене ти боклук си,
а някога ми бе баща.
За мене ти не струваш,
а преди години беше всичко на света.
От думите ми ще те заболи, нали?
Или толкова безчувствен си,
че нищо не би могло да те рани.
Е, дано боли те!
Дано страдаш ти,
дано усетиш поне частица
от болката, която ти ми причини.
© Кари Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Има неща които времето не може да излекува.
И това май е едно от тези неща. -
Понякога и бащите прекаляват.Времето лекува.
А може би и той съжалява.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много искренно!
Написано с много чувство на яд!
Да се надяваме той да се промени!