13.04.2011 г., 21:03 ч.

Даваш ли, даваш 

  Поезия » Любовна
2251 0 25

- Даваш ли, даваш, хубава моме,

нощ да ми палят ясни звездици -

дор до небето жар да се рони

в очи-вечерници, още зорници?

 

- Бачо, не мога, друг съм ги дала,

тате послушах, и му пристанах -

зъзна без обич, хем до джамала,

без топлинка си в сърцето останах.

 

- Даваш ли, даваш, хубава моме,

снага-върбица с длани да вия,

вятър в коси-лазарици да гони

жаждата моя - та пролет да пия?

 

- Бачо, не мога, друг съм я дала,

съхне и вехне, клонки запуща,

плаче и капки от зов разпиляла,

тъжна мъглица в душата ми спуща.

 

- Даваш ли, даваш, хубава моме,

устни-череши  сладост да лепнат -

щом те пометна до мене на коня,

мъжките скули сурови да трепнат?

 

- Бачо, не мога, друг съм ги дала,

пиха ги вакли овчарски мустаци,

сокът им вино омайващо стана

в рози-страници - от жадни мераци.

 

- Даваш ли, даваш, хубава моме,

кърпата бяла  да ти развия? -

сèдни ей тука до мен, почини си,

тъкмо ракийка с бърдука си пия...

 

- Бачо, не трябва... сал ще опитам...

с люта поганица белким разтуша

мъка за обич - мисли да сплитам -

ей тъй за малко до теб ще се сгуша...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??