9.12.2018 г., 21:30 ч.  

*** 

  Поезия
1105 8 22
Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма!
Така - обвила коленете с дъх,
и през мъглите на дъха се свличам, свличам
в пастта на огнедишащ врява пъкъл,
където е светът,
без теб, когото истински обичам!
Тик-так, тик-так, тик-так... отмервам с пулс страха,
усуквайки го в плътна и душаща връв, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??