Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява,
утихва суетнята на деня.
Увисва виторожка на ръкава,
усукан от небесната мъгла.
Изстива въздухът, корици хрускат,
иглици сипят мури заскрежени.
Игриви букли покривите спускат,
изпълва звук простори заледени.
Ефирът препредава новините,
ечи студен акорд и триумфира.
Едреят изкусително звездите,
ескизи световете композират.
© Светличка Всички права запазени