Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена.
Минават хора, както винаги забързани,
преследвайки някакви цели, забравили изцяло за света.
Едно дете единствено е спряло,
видяло тази локва,
която колкото и да е обикновена, си има своя чар и красота
и с малко клонче, паднало от старото дърво, плацика той по нея,
нагазил в локвата с малките крака ...