Иска ми се като малка птичка да се науча да летя,
да разперя свободна крилете си над света.
Де да бях красива и добра,
защитница на останалите същества.
Някак да разтърсвам и горя
всеки, докоснал се до моята душа.
Щеше да е хубаво някак си така
да не съм сред хората сама.
И гордо да крача до любовта,
неразтърсена никога от болката.
Би било добре поне радостта
да бъде винаги на моя страна.
Но в живота никога не е така...
(3.04.2010г.)
© Моника Всички права запазени