Когато светът още знаеше френски
и туистът бе форма на френски шансон,
не бяхме ли с теб, мон амур, по-естествени?
О, Бриджит Бардо!
О, Бриджит Бардо!
Дори се събличахме по-елегантно,
по френски се любехме – дръзко, но с чар,
и чувствата имаха свое пространство.
О, Мирей Дарк!
О, Мирей Дарк!
Когато светът беше повече френски,
тогава лъжата не беше любов,
а не както днеска, а не както днеска...
О, Катрин Деньов!
О, Катрин Деньов!
Сега сме практични и знаем английски,
но знаем ли, бейби, колко добро
и колко красиво в живота ни липсва?
О, Жана Моро!
О, Жана Моро!
© Валентин Евстатиев Всички права запазени